Обичайно е да говорим за будителите в мъжки род, но българката си е извоювала уникално място в социалния живот – пример за Запад и Изток още от Възраждането. Днес ще ви представим две от забележителните български жени- преподавателки от началото на миналия век.
Официалната история не помни стотиците тихи и незабележими вдъхновителки, но днес ние отдаваме почитта си на всички!
По данни на НСИ за учебната 2018/2019 година, 85,4% от учителите в общообразователни училища в България са жени или 43 442 от общо 50 846. Това далеч не е така в периода на Българското възраждане, когато идеята за ограмотяване на момичетата е била революционна сама по себе си, а първата българска учителка се ражда през 1815 година.
Две прекрасни будителки
Анастасия Тошева – една от първите български учителки. Тя се ражда на 18 януари 1837 г. в Ески Заара (бел. ред. – Стара Загора). Благодарение на стипендия, отпусната от Захарий Княжески, тя в продължение на седем години учи в Русия, където овладява руски и френски език. Завръща се в България през 1857 г. В мемоарите си описва как тя и другите стипендианти са посрещнати – близките им ги очакват извън града с печени агнета, а ученичките от метоха им целуват ръка.
Първото училище в Стара Загора отваря врати през същата година и в него Тошева преподава четене, писане, богословие, смятане и ръкоделие. На следващата година обаче в града избухва епидемия и училището е затворено. Тошева спира да преподава, след като се омъжва за Тоше Тошев през 1859 г., но през 1863 г. в града е отворено девическо училище и тя отново се връща към учителстването. Изнася сказки, за да насърчи майките да изпращат децата си на училище, а много от възпитаничките й сами стават преподаватели.
По-късно пътят й минава през Габрово, където е извикана, за да подобри условията в женското училище. Там тя отваря пансион и скоро ученичките са толкова много, че се налага да ангажират преподаватели от мъжката гимназия. След смъртта на съпруга си става директор на Старозагорската девическа гимназия, а когато се пенсионира, превежда редица книги от френски и руски.
Проф Елисавета Карамихайлова първият български ядрен физик. Родена е през 1897 г. във Виена и също така е първата жена, назначена като хабилитиран преподавател в Софийския университет. Тя е основател на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН. Една от нейните каузи е свързана с борбата срещу замърсяването от завода за уранова руда, който се е намирал в района на Бухово. Тя сама успява да измери замърсяването на почвата и водите и се опитва да въведе мерки за неговото ограничаване по времето на комунистическия режим в България, когато уранодобивът е засекретена дейност.
Благодарим на страницата Момичетата от града , където се осведомихме за вълнуващите истории на 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г.
