Този филм „Япония – от детската градина до 12-ти клас.“е представен на конференция „Иновации в образованието България – Япония“ организиран от фондация Мадара-България и Софийски университет.
Консултант на филма е д-р Стефания Димитрова дългогодишен гост-професор в университетите на Нагоя, Васеда-Токио, Цукуба и Киото.
Във филма ще се запознаете с японската философия на образованието чрез представянето на живота на един ученик от 1-ви до 12-ти клас и детска градина „Фуджи“ номер 1 в света, според световните експерти по образование.
Станислава Стефанова, или както всички я наричат Стаси, е на 28 години и вече за пета поредна година сбъдва най-съкровената си мечта – да бъде учител. Завършва бакалавър Химия, магистратура “Хранителна химия”, и има квалификация за учител по химия и човек и природа в Пловдивски университет “П.Хилендарски”, и квалификация за учител по физика и астрономия в Шуменски университет. В момента e учител по природни науки в ЧОУ “Цар Симеон Велики” в София.
Станислава вярва, че колкото повече неща научава един човек, толкова повече иска да знае, затова в момента изучава и докторантура „Методика на обучението по химия“ в Пловдивски университет. Амбициозната учителка иска да следва своята мисия – да научи децата, че ученето не спира с последния учебен звънец, че човек трябва да се развива непрекъснато, за да успее да постигне целите си и когато постигне една от тях, да си поставя нова, още по-висока. В следващите редове ще разберете повече за мечтите на Станислава, нейните постижения и примера, който дава на своите ученици.
Какво за теб е професията „учител“?
Наистина, да бъда учител винаги е било моя мечта още от малка. Нямала съм момент в живота си, в който да не съм знаела и искала да следвам тази цел. Вярвам, че ролята на учителя е огромна, не е просто да преподадеш един урок и да си тръгнеш. Ако искаш да промениш света не пишеш във фейсбук колко проблеми има държавата ни, не мрънкаш на приятелите ти, не търсиш спасения в чужбина, а ставаш учител, защото по този начин ще бъдеш примерът на децата, които са бъдещето!
Учителят е приятел, родител, възпитател, помощник, вдъхновител, които насърчава децата си да опознават себе си и другите, да откриват и знаят как да влияят на света и да го правят едно по-добро място за всички, докато успоредно с това те градят собственото си бъдеще.
Учителят е този, който е преживява всичко с учениците си, той им вдъхва доверие, изживява с тях щастието и тъгата. Вярвам, че учителят трябва да има огромно търпение и да знае, че понякога въпреки, че видимо нещата не се получават, те ще се случат.
Това, че нещо не е станало от десетия път не значи, че няма да стане на единадесетия. На това искам да науча и децата – да не се отказват пред трудности.
Къде за пръв път практикува учителската професия?
Още в студентските си години бях чула за програмата “Нов път в преподаването” на Заедно в час. Знаех, че там подготвят учителите за работа с деца, които нямат достъп до качествено образование, деца, чиито родители нямат финансовата възможност да им осигурят много неща, които някои хора приемат за даденост. Това ме провокира да подам кандидатурата си, защото исках да работя с тези деца, исках да видя техния живот, исках да им помогна да мечтаят, исках да им покажа, че образованието е нещо смислено, което ще им отвори много врати.
Започнах своята кариера на място, което дори не бях чувала, място, което не знаех, че съществува, а именно в село Камен, налагайки се да преподавам не само химия и човек и природа, но и музика и физика, на 200 невероятни хлапета, на които в началото изобщо не им беше до химия и физика.
През двете ми години в Камен се сблъсках с много предизвикателства и несправедливости на живота, но и срещнах много обич и преживях много вълнуващи емоции. Благодарение на огромната подкрепа на моето семейството и колегите от Заедно в час аз не се отказвах, въпреки, че много хора около мен не разбираха защо го правя, не виждаха смисъл как ще зарежа Пловдив и предложенията ми за работа в лаборатории за село Камен.
Въпреки че е имало много моменти, в които просто съм се скривала в тоалетните на училище и съм плакала с часове – за несправедливостта… за децата ми, които идваха със скъсани обувки през зимата, за тези, които бяха в осми клас и не можеха да четат, за онези, които нямаха собствени мечти, не смееха да мечтаят, защото вярваха, че пътят им е предначертан и той няма нищо общо с образованието, за децата които нямаха пари за закуска, които не идваха на училище, защото трябваше да се грижат за малките си братчета или сестрички, или да работят, за онези, които не успяха да се включат в онлайн обучението, защото нямаха мобилни устройства. Всички тези неща, с които се сблъсках обаче, не ме демотивираха, те бяха знак, че съдбата ме доведе там, защото аз трябва да им помогна. Винаги съм вярвала, че ако човек иска да промени нещо, не трябва да стои и да се вайка, а да действа.
Дори и, когато всичко ми се струваше невъзможно, когато за пръв път излязохме в онлайн обучение и видях, че децата не могат да се включат, защото нямат мобилни устройства, не се отказах. Създадох публикация в социалните мрежи, чрез която апелирах всички мои познати – ако имат лаптоп/таблет/телефон, който не използват, да го даря за моите нуждаещи се ученици – и стана! Включиха се десетки хора, което е доказателство, че добротата и съпричастността у хората съществува
Повече за Станислава Стефанова може да научите от статията в https://uspelite.bg/
Учители и родители на тийнейджъри бихме искали да ви обърнем внимание на Тик Ток – една потенциално опасна за вашите ученици и деца платформа за споделяне на видеоклипове, която е специално създадена за манипулация.
Вероятно сте чували и виждали как вашите ученици или деца непрекъснато прелистват страниците на Тик Ток Tik Tok, тъй като видеата в тази платформа не могат да бъдат търсени по ключова дума, а се изливат на стената на участника по подразбиране. Те са съвсем кратки, за да задържат вниманието на децата, но имат пагубен психичен ефект в много аспекти.
1.Точно поради факта, че са съвсем кратки – тийнейджърите преглеждат десетки до стотици на ден, с което умението да задържат вниманието си спада под санитарния минимум и много често се оплакват, че не могат да прочетат текст от 250 думи докрай, защото вниманието им е приучено да превключва на всеки 3 минути.
2. Тийнейджърите, жадни за тестване на Аз образа си, постват записани със смартфон свои видеа, било то копирайки танц и песен, поствана от някой инфлуенсър, било своя активност. За да станат видеата „вайръл“, което означава „заразни“ и да привлекат множество преглеждания – повечето имитират инфлуенсъра с неговите често разрушителни текстове и танци.
3. Отново в търсене на популярност потребителите тийнеджъри представят неуместни песни и танци от екрана , като претендират да са жертви на глобална катастрафа или на холокоста. Така показват липса на уважение и обикновено благоприличие.
4. По-лошото е , че много от ползвателите на Тик Ток участват в предизвикателства: Докосни си носа, докосни си устата, дръпни си ушите, а следват и много по-дегенеративни предложения, на които ползвателят прави свой запис и го качва в Тик Ток. Предизвикателствата са несполучлив опит за популярност в социалните мрежи, което обаче нанася сериозна психична вреда.
5. Предизвикателствата в Тик Ток варират от безобидни и лесни за изпълнение до напълно опасно поведение: шмъркане на спрей за тен, за който се твърди, че увеличава производството на меланин и подобрява тена; боядисване на езика син с опасни химикали. Няма да ви натоварваме с още по-опасни за здравето и социалния ред предизвикателства особено за малките момичета.
6. Тези предизвикателства са ежедневие на тийнейджърите , а дори да не знаем, че съществуват.
7. И най- неприятен и алармиращ е фактът, че алгоритмите на Тик Ток събират много повече информация за ползвателите, отколкото която и да е друга медия. Тик Ток знае повече за тийнейджъра, отколкото той за себе си и предлага подобно съдържание, което черпи от историята на всичките браузвания в Интернет най-вече вън от Тик Ток. Съответно предлага предизвикателно поведение, а един единствен клик отвежда в света на дегенерация на фантазии, от която тийнейджърът трудно може да се измъкне. Гугъл и Фейсбук предлагат реклами, следвайки интересите на ползвателите – Тик Ток предлага поведение!
8. Тик Ток отравя психикато на тийнейджърите, като ги прави лишени от креативност, социални умения и осъзнатост. Като се има пред вид, че референтна група на тийнейджърите е техните връстници – можете да си представите заразата Тик Ток , как предпоставя дегенеративното поведенеие на подръжателство за норма и истественост.
Участниците в онлайн семинара „ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ И РАБОТА С РОДИТЕЛИТЕ“, ще видят видео на тема опасностите на ТикТок и как да предпазим тийнейджърите чрез общи действия на родители и учители.
Едни от най-големите инвестиции в живота не изискват пари, а упорство и искрен стремеж за самоусъвършенстване.
Това припомня редакцията на американското списание Entrepreneur, цитирано от Мениджър Нюз. Тя цитира скорошно проучване на американския сайт Quora, посветено на въпроса „Кои са най-трудните за научаване и най-полезни впоследствие умения?“. Отговорите са най-различни, но сред тях се открояват някои важни неща. Посочени са уменията, тежки за научаване, но безспорно полезни – щом човек ги усвои, те се отплащат завинаги.
Ето кои са, накратко:
Да можеш да управляваш времето си.
До момента това остава едно от най-високо ценените от работодателите качества на съвременния служител. Много е трудно човек да се научи как да планира, но щом успее, това се оказва изключително полезно – успяваме да свършим повече неща, при това навреме.
Съпричастност, съчувствие.
Човек може да е най-дисциплинираният, брилянтен и дори богат в обкръжението си, но ако не го е грижа за другите, като цяло едва ли би постигнал много стойностни неща. Емпатията е считана за ключова предпоставка за успеха на бизнеса. Умението да чувстваш каквото чувстват другите е това, което прави продажбите добри, а услугите – на отлично ниво. Тя помага на екипния дух и мотивира да се работи повече. Надмогва апатията и стимулира усещането, че вършим нещо по-голямо от самите нас. Внушава смисъл.
Да можеш да се наспиваш.
Десетки изследвания потвърждават, че ако човек превърне в приоритет осигуряването на достатъчно време и условия да се наспива нощем, би могъл качествено да промени живота си.
Позитивно говорене за себе си.
В крайна сметка винаги се оказва, че не е важно онова, което другите са казвали за нас, а какво ние самите мислим за себе си. Необходимо е време, за да изградим самоувереност и способност да вярваме в себе си, ако никой друг не вярва, но това се отплаща неотменимо. Когато говорим на себе си с добри думи, бавно и сигурно преобръщаме притесненията си в любов – към този, който сме.
Постоянство.
То е необходимо за постигането на какъвто и да е вид личен успех, независимо дали става дума за физически тренировки или друго. Някои хора днес спират да работят усилено, щом достигнат върха. Затова бързо са измествани от него.
Училище за живота, което не създава роботи, а разкрива потенциала на всяка личност.
Необходимият модел на образование
Видеото, което наблюдавате, е споделено от Ин Ян страница
Ако не се отвори автоматично видео файлът, кликнете тук
В уебинар за учители на 21. и 22. март ще стане въпрос именно за разкриване на потенциала на всеки ученик макар и в традиционното училище.
Ще разискваме какво представлява поколението, което в момента се обучава в образователната система, и как да развиваме уменията, което са необходими за успех в 21. век . Повече информация за уебинара, който завършва с кредит от Софийски университет тук https://www.xn--80ajjpgtb.xn--90ae/event/sruxxi/
През 1912 г немският психолог Уйлям Стерн споменава за пръв път понятието коефициент на интелигентност „IQ“ като термин, който измерва познавателната и аналитична способност на индивида.
През 1996 г американският психолог Даниел Голман представя феномена емоционална интелигентност „Емоционалната интелигентност и защо тя е по-важна от IQ“
„Коефициентът на адаптивност“ (AQ) стана ключов за 21. век
Наскоро бе въведен нов коефициент на интелигентност, от който зависи бъдещето на учениците, като активни граждани в 21.в Това е коефициент на адаптивност, който отчита каква е способността на индивида да се адаптира в динамично променящата се жизнена среда. Адаптивността е противоотрова на старостта и отживелите модели.
Не чакайте 20 години, за да узнаете как да се адаптираме към бързо променящия се, технологично и ценностно комплексен свят, и как да възпитаваме това умение у учениците? Отговор на тези въпроси ще получите в уебинара „Създаване на умение за УСТОЙЧИВОСТ И АДАПТИВНОСТ“ на 01.02.2020
Уебинарът е организиран от фондация Мадара-България и ДИУУ Софийски университет. Провежда се изцяло онлайн.
Преди да започнете работа, вероятно бихте искали да знаете някои особености на професията на учителя, за които никой не ви е предупредил.
Десет неща, които бихте искали да знаете. Ето какво написа Вики – учителка в началното училище.
1. Да си учител е трудно
Има дни, в които съм изморена още преди да започне първия час и се чудя как ще издържа на шума и опърничавото поведение през целия ден. Когато се върна у дома, заспивам още в 17.00, защото съм напълно изтощена.
2. Да станеш истински значим за децата, изисква доста дълго време
Друго нещо, което никой не ни казва е, че не можеш да влезеш за пръв път в класната стая, да размахаш вълшебна пръчица и да те приемат като страхотен учител. Да спечелиш доверието и уважението на учениците – изисква доста дълго време .
Ако не спечелиш авторитет пред децата, следващата година ще бъде още по-трудно. А доверие се печели, само ако покажеш да децата, че те е грижа за тях.
3. Дори да си се провалил, може да обърнеш нещата в своя полза, ако знаеш как
Първите три години всичко вървеше наопаки, но един ден промених тактиката си: на първо място поставих доверието във взаимоотношенията с децата и грижата за тях, едва на трето място поставих – строгостта на преподавателя.
4. Да грешиш не е позор
Професията на учителя предполага много грешки в подхода към децата. Всяка моя грешка ми носеше чувство за вина и липса на самоуважение до момента, в който прочетох че Томас Едисон най-креативния изобретател с повече от 200 успешни изобретения споделя че всяка грешка, разчетена правилно, му е донесла нова идея.
Оттогава позволявам на учениците да грешат на воля през годината и учудващо за мен те подобриха успеваемостта си на тестовете.
5. С проблемите и проблемните ученици – трупаш мъдрост и опит
Нещо друго, което не ти казват, е че мъдростта идва не от безпроблемното ежедневие, а се натрупва с преодолени проблеми. Ако спра да се уча, след 20 години професията на учителя ще бъде за мен бреме, защото ще се чувствам изгубила връзката между поколенията.
6. Да си учител – изисква жертва от цялото ти семейство
Майка ми, която беше учителка се опита да ми покаже трудностите на професията н аучителя, но аз не разбрах какво точно означава “ да си учител е жертва от цялото семейство“. През май съпругът и децата знаят, че нямам много време за тях. Като частен учител бих изкарвала повече, но това, което получавам в училище –усещането за осмислен живот (защото оставям следа в живота на десетки ученици) не може да се купи с пари.
7. Вдъхновяващият учител променя съдби
Пред очите ми са се променили съдбите на деца, които дойдоха настръхнали като таралежи, сърдити на всички и всичко. Бях настойчива с тях, очаквах от тях да станат много добри и повечето успяха.
8. Учителят преподава чрез поведението си
Понякога изгубвах търпение и повишавах глас, но усещах че губя доверието им и тутакси се извинявах. И плахите и нахалните разбраха, че да се извиниш не е слабост, а сила.
9. Зад сълзите се крие триумф
Имала съм безсънни нощи и със сълзи съм се връщала от училище, защото просто не знаех как да се справя с някой проблемен ученик. Но както казва една моя приятелка, „ако успееш някакси да си върнеш доверието в това дете, това променя поведението му“.
Това са децата, които помниш цял живот, и за сълзите и за триумфа зад тях.
В това кратко видео психожката Еми Куди разказва за проучванията си върху това какви са стратегиите на притежаващият личностна сила и ефективност и безсилния и неефективен професионалист.
Центърът за международни изследвания за образование СИРЕК (CIREC) , който поддържа сайта „Семинари за учители“ работи за вашето професионално самочувствие. Първият ни уебинар за месец март е
